13 jul 2008, 19:42

Незабравима 

  Poesía
875 0 1

Когато късно е
и нощ е,
и аз отново съм сам,
и само някъде звезди
в небето там...
Ти в чувствата ми си,
в кръвта ми!
Във всичко, свързано с мен,
във мисълта ми!
Очи затварям
пред мен минават силуети,
от ежедневието ми
безсмислени предмети.
Врати  в нищото отварям...
и пак само ти си,
дори в съня си с тебе разговарям!

Когато късно е
и нощ е,
и звездите вече са заспали,
дори небето уморено
нежно свело чело,
върху пух
от облаци изпрело...
Ти! Само  Ти...
през мен минаваш!
Следа от нежен блясък
в сърцето ми оставяш!

Когато късно е
и нощ е,
трепетно се взирам в тъмнината,
да докосна устните ти,
да потъна целият в аромата
на миговете щастие,
на спомените с теб,
избягали в тишината!

Късно е...
лъчите слънчеви играят по стената!
Сънят безмилостно
изтрит е от зората!
Със сълзи изсъхнали
в очите уморени,
аз я моля да те зърна...

Късно е...
не мога да те върна...

12.07.2008

© Даниел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както винаги си толкова нежен! На мен ужасно ми харесва. Емоцията е много важна, а аз усещам твоята емоция. Поздрави! Продължавай напред!
Propuestas
: ??:??