Виновни винаги ще има,
а ще има ли такива, които да прощават?
Срещу теб винаги ще се обръщат,
ще се намерят ли хора, които да те защитават?
Грешката ти ще я говорят с години,
ще допуснат ли, че е човешко да се греши?
Сълзите няма да изсъхнат,
но дали и усмивката ще се строши?
Още е рано и ти не си се доказал,
просто за момент с погрешната ръка
си хванал ножа и си се поразял...
Но кръвта не само по тебе се стича.
Капчици падат и върху този, който те обича.
И той ти крещи в лицето, че си го изцапал...
Всъщност не знае, че живота си за него си проплакал...
© Цветелина Цонева Todos los derechos reservados