26 nov 2019, 18:55

Ноември 

  Poesía
609 0 0
С каква унила равносметка
изниква времето пред нас:
неуморимо дълга гледка
и погребален глас!
Предупредителна жилетка
нахлузва вятърът тогаз
и сред поляните се метка
и бие всеки храст.
А есента му е съседка,
трепти в монашески екстаз,
редува плетка подир плетка
с маниакална страст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??