Нощ без звезди

Нощ без звезди,

спомени прашни

и смешни мечти.

Абсурдно... страшно...

Всички се смеят

и той също,

че аз съм никой,

че аз съм нищо.

Изгубих се в мрака.

Не виждам,

не чувам.

Аз не съм тук,

аз просто сънувам.

Нищо не знача,

не искам,

не плача,

не моля.

Друга играе моята роля.

Спомен от лято –

шепа пясък

и нечий нежен зов.

Нощ без звезди

и очи без блясък –

спомен от любов.