НОЩ Е...
НОЩ Е...
Нощ е и тебе пак те няма,
далече сме един от друг.
Обичам те, ти си любовта голяма,
но съдбата не позволява да си тук.
Идваш отново, за да ме намериш,
двама да сме заедно в любовта,
тръгваш, пак далече заминаваш
и за миг потъвам в самота.
Нощ е, една звезда е толкоз ярка,
поглеждам към небето с тъга
и зная аз, че целувка сладка
ми изпращаш по звездичката сега!
Спокойна вече, очите си затварям
унасям се дълбоко в съня,
в който двама с тебе си представям
влюбени, прегърнати в нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados
