9 sept 2014, 11:50

Нощ на приютяване 1 част

  Poesía
529 0 1

Тази нощ е нощ на приютяване.

Искам да се случи нещо хубаво.

Сушата да приюти морето,

за да почине морно на гърдите ù.

 

Листата вятъра да приютят,

защото винаги го те сънуват

и всичко да е толкоз непредвидено,

макар случайности в света да няма.

 

Но вятърът какво е без листата

или морето трепетно без сушата?

Китарените струни без ръката,

целувката - без сливане на устни,

прегръдката - без две тела събрани

и едно в друго приютени?

Тази нощ е нощ на приютяване

Да зазвънят на чувства телефоните,

но слушалките да са излишни,

защото за какво са телефоните,

ако гласът ни в тях не завибрира?

За какво ни е китарата

щом ухото не сънува музика,

която в свойта плаха раковина да приюти - с такава сила - иска!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...