9 sept 2014, 11:50

Нощ на приютяване 1 част

  Poesía
528 0 1

Тази нощ е нощ на приютяване.

Искам да се случи нещо хубаво.

Сушата да приюти морето,

за да почине морно на гърдите ù.

 

Листата вятъра да приютят,

защото винаги го те сънуват

и всичко да е толкоз непредвидено,

макар случайности в света да няма.

 

Но вятърът какво е без листата

или морето трепетно без сушата?

Китарените струни без ръката,

целувката - без сливане на устни,

прегръдката - без две тела събрани

и едно в друго приютени?

Тази нощ е нощ на приютяване

Да зазвънят на чувства телефоните,

но слушалките да са излишни,

защото за какво са телефоните,

ако гласът ни в тях не завибрира?

За какво ни е китарата

щом ухото не сънува музика,

която в свойта плаха раковина да приюти - с такава сила - иска!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...