18 abr 2016, 21:58

Нощен покой 

  Poesía » Del paisaje
624 1 12

Разпусна нощта  свойта дълга коса

и загърна гальовно небето.

С воал тъмнина планините застла.

Укроти светлинките в полето.

Настана навред тишина. Красота.

Суетата човешка замлъкна.

Само луната се горе засмя

на щурчетата мило подшушна

да засвирят своя приказен валс,

да се слеят с шума на листата,

да приспят с песента всяка будна душа,

миг покой да дарят на земята.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??