Нощен покой
Разпусна нощта свойта дълга коса
и загърна гальовно небето.
С воал тъмнина планините застла.
Укроти светлинките в полето.
Настана навред тишина. Красота.
Суетата човешка замлъкна.
Само луната се горе засмя
на щурчетата мило подшушна
да засвирят своя приказен валс,
да се слеят с шума на листата,
да приспят с песента всяка будна душа,
миг покой да дарят на земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
