4 sept 2007, 8:39

Нощна красота

  Poesía
894 0 3

Нощна красота

Когато луната изгрее
и звездите заблещукат пак,
Земята в лунна светлина облее
е красива, дори да е настъпил мрак.

Всичко потъва в дълбок сън.
Настъпва гробна тишина.
Нито звук, нито звън,
само вятърът вее лека студенина.

От него горските дървета се поклащат бавно
накъдето и да се погледне, все тъмнина.
Водите в реката се движат плавно.
Само луната осветява с бледа светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО много ме трогна!Продължавай в същия дух
  • Ами в смисъл,че е настъпила нощта и е тъмно и само луната свети.Е все пак неможе луната да обгърне цялата земя.
  • "Земята в лунна светлина облее
    е красива, дори да е настъпил мрак" - тук нещо ми се губи смисъла...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...