Нов живот
Аз съм Европейка вече,
и пътувам на далече,
сутрин рано ставам,
с болка и страх заминавам.
Европеец е и съседа мил,
подминавайки ме със своя автомобил,
много е болен горкия,
от невежество и простотия.
Сърце му юнашко не позволява
малко човещинка да подарява,
нещастник Европейски е голям,
и от себе си дори няма срам.
А пък аз, стъпвам гордо и напето,
по друма през полето,
гдето псета, вълци и чакали,
пеят кат Европейски камбани.
Ученици щастливи и мили,
не знаейки що са се родили,
ме чакат с голямо нетърпение,
да им раздам човешко вдъхновение.
И аз весела и щастлива,
че съм пристигнала при тях жива,
със старание им правя презентация,
за нашата Европейска интеграция.
А те с радост и захлас,
гледат, слушат и говорят на глас,
где пиратки да хвърлят днес,
и къде ли ще се сбият нощес.
И аз самата не зная,
кога на това ще му дойде края.
Родена съм не за такъв живот,
и не желая да живея като скот.
Хей, нови Европейци мили,
за тази демокрация ли сме се родили?
Хайде дружно да вървим,
и доброто Българско да възродим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
