teq1 (Тея)
11 16
31 ene 2007, 21:26

Нов живот 

  Poesía
712 0 4

 

 

Аз съм Европейка вече,

и пътувам на далече,

сутрин рано ставам,

с болка и страх заминавам.

 

Европеец е и съседа мил,

подминавайки ме със своя автомобил,

много е болен горкия,

от невежество и простотия.

 

Сърце му юнашко не позволява

малко човещинка да подарява,

нещастник Европейски е голям,

и от себе си дори няма срам.

 

А пък аз,  стъпвам гордо и напето,

по друма през полето,

гдето псета, вълци и чакали,

пеят кат Европейски камбани.

 

Ученици щастливи и мили,

не знаейки що са се родили,

ме чакат с голямо нетърпение,

да им  раздам  човешко вдъхновение.

 

И аз весела и щастлива,

че съм пристигнала при тях жива,

със старание им правя презентация,

за нашата Европейска интеграция.

 

А те с радост и захлас,

гледат, слушат и говорят на глас,

где пиратки да хвърлят днес,

и къде ли ще се сбият нощес.

 

И аз  самата не зная,

кога на това ще му  дойде края.

Родена съм не за такъв живот,

и не желая да живея като скот.

 

Хей, нови Европейци мили,

за тази демокрация ли сме се родили?

Хайде дружно да вървим,

и  доброто Българско да възродим!

 

© Тея Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??