3 nov 2005, 10:54

Новият ден

  Poesía
1.1K 0 0

Пребледняло, слабо момче седи на сива скала.
Седи кротко, но е наведена глава.
Над момчето се шири синият небосвод.
Пред него се шири неговата народна земя.
Слънцето му грее право в очите.
Топъл задушлив въздух му изпълва гърдите.
И се чуди горкото момче, кога вдъхновението ще се разбунтува в неговото сърце?
И докато се чуди настъпи нощта.
Нощта донесе звездите и голямата кръгла луна.
През нощта започнаха да вият чакали, страшни писъци да се чуват.
Момчето си стои все едно, че нищо не се случва.
Това момче е смело и не ще се огъне.
Пътят към къщата му е гладък и момчето не ще се препъне.
Нощта мина толква бързо в това топло лято.
Приятен пламък се издигна в младото сърце.
Нощта донесе на момчето утехаи то продължава по пътя на успеха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...