Някои от тях
НЯКОИ ОТ ТЯХ
Те са ония, за които мастити поети
рядко пишат стихове.
Макар че някой е писал и за тях някога.
Много отдавна.
Сякаш в предишен живот.
В оня отминал живот,
преди да произнесат сами
с любов присъдата над себе си "Съпруга и майка"
и да надянат халката на свободата й.
Те са, които вечер след работа
носят торбите с покупките в къщи.
И смятат до късно парите, а те все не стигат.
Онези, на които никой вече не сваля звезди,
но звездите от най-белия ден във живота им,
когато са били по-красиви от бялото цвете в букета си,
когато целият свят е бил бял,
а мечтите им - розови,
онези звезди, слезли в косите им
в най-светлата нощ след този бял ден,
те са блещукали във косите им до деня,
в който с третото си око са видели,
че в ъгъла е застанала невидима другата.
Те са ония, които шият с изгризани пръсти
скъсаните копчета на мъжките ризи,
които перат със сълзите си червилото по яките им
и бельото им,
което, разхвърляно в някаква непозната стая,
е гледало засрамено онези ласки от техните нощи откраднати.
Те нощем изгарят не в огъня на страстта,
а в огъня от горещите чела на децата си
и боледуват с тях от ангини, шарки и заушки,
които понякога учат с тях уроците
и ходят на родителски срещи,
защото таткото пак е служебно зает.
Те даже мислят за глобалното затопляне,
защото им пука дали ще стигне атмосферата за децата им.
Те украсяват коледните елхи,
защото искат да видят звезди в очите на децата си
в нощта (една от малкото), когато таткото ще вечеря с тях.
Те са ония, които сутрин приготвят закуската и кафето
и отнасят една обидно бегла, дежурна целувка,
докато очите му бягат от очите й,
защото от ъгъла дебне невидима другата.
Те са ония, които всеки ден,
след закуската и дежурната му целувка,
лепят парчета от лицето си в огледалото
и рисуват дълго и упорито
с макиажа върху залепеното
най-красивото си лице
и най-лъчезарната си усмивка,
макар че на дъното на небцето се е събрала
тежка утайка с вкус на горчиви бадеми.
После сресват косите си
и се опитват да скрият в прическата
няколкото рано побелели косъма
от избитото зъбче на сина
или двойката на дъщерята.
Пак в прическата скриват с усилие
и болящата липса на звезди в косите.
Искат да изглеждат много красиви,
за да не забележи никой проклетата липса на звезди
в косите, в очите, в усмивката.
Те се оглеждат после скришом,
крадливо в очите на колегата.
И виждат, че са хубави.
Те имат нужда от това отражение,
за да повярват до довечера, че са жени.
Те са, които му отказват поканата за кафе след работа
и му се извиняват притеснено
(с най-клишираното извинение),
че трябва да бързат за вкъщи,
за да приготвят вечерята.
Най-тъжната вечеря,
когато трябва да отговорят на оня най-труден въпрос,
който блъска като мъжки ритник в пълна женска утроба:
"Мамо, защо татко го няма на вечеря и днес?"
и на който няма да отговорят,
защото отговорът е банален като псувнята на хамалин
и противен като използвана носна кърпичка.
© Даша Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Спрях се тук,
"макар че на дъното на небцето се е събрала
тежка утайка с вкус на горчиви бадеми..."
И други думи надали ще намеря!
Даша*!!! -
The_gold_f (Веселина Костадинова,
от тук нататък развитието на сценариите са различни. Някои може да не се оплакват и да зачеркнат личния си живот в името на децата, дори това да им струва много, други могат да се оплакват и да се опитват да променят статуквото, или да изчакат той да изживее любовта си, макар че той после може да се влюби отново в друга ако е от “влюбчивата” порода, четвърти просто могат да приемат една вечер поканата за кафе но колегата – всяка според своя темперамент и разбиране за дълг, отговорност и етика. При всички случаи обаче, децата ще схванат липсата на обич между мама и татко и ще преживеят най-голямото си разочарование: да отраснат в "счупено" семейство. Това може да ги тласне по пътища, които да провалят живота им още преди да са съзряли за него, или след време просто да повторят “модела”, въпреки отрицанието му, оправдавайки се с неудовлетвореност и липса на свобода. И само много, много рядко ще се случи преживяното да ги мотивира за изграждане на защитни сили срещу повторението му.
Благодаря на всички, че се спряхте тук. -
Тежък,замислящ стих...
-
Бих добавила "Но никога не ще се оплачат". . .Искрен и силен стих! Замисли ме! Толкова точно си описала всичко! Моите поздравления!
-
Поздрав и от мен!
-
Ох че ми извика и сълзите дори, тежка поема. Трудно и разтърсващо едновременно!
-
А аз просто се задуших - как пишеш само - не всеки го може - поклон,
мила Даша! -
!!!
Аплодисменти! -
Четох го няколко пъти. Писах и трих коментари... Не знам как се коментира това! Даша, аплодирам те!!!
-
!!!
Поздравления! -
Много силно, Даша!
-
Моите уважения за написаното!!!
-
Много си мъдра!Знаеш как да докосваш!
Възхищавам ти се! -
тежка утайка ...
с вкус на горчиви бадеми!
!!!
Поздрав, Даша!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Другото го знаеш!...
Прегръщам те!
Весели празници ти желая!