Някои от тях
НЯКОИ ОТ ТЯХ
Те са ония, за които мастити поети
рядко пишат стихове.
Макар че някой е писал и за тях някога.
Много отдавна.
Сякаш в предишен живот.
В оня отминал живот,
преди да произнесат сами
с любов присъдата над себе си "Съпруга и майка"
и да надянат халката на свободата й.
Те са, които вечер след работа
носят торбите с покупките в къщи.
И смятат до късно парите, а те все не стигат.
Онези, на които никой вече не сваля звезди,
но звездите от най-белия ден във живота им,
когато са били по-красиви от бялото цвете в букета си,
когато целият свят е бил бял,
а мечтите им - розови,
онези звезди, слезли в косите им
в най-светлата нощ след този бял ден,
те са блещукали във косите им до деня,
в който с третото си око са видели,
че в ъгъла е застанала невидима другата.
Те са ония, които шият с изгризани пръсти
скъсаните копчета на мъжките ризи,
които перат със сълзите си червилото по яките им
и бельото им,
което, разхвърляно в някаква непозната стая,
е гледало засрамено онези ласки от техните нощи откраднати.
Те нощем изгарят не в огъня на страстта,
а в огъня от горещите чела на децата си
и боледуват с тях от ангини, шарки и заушки,
които понякога учат с тях уроците
и ходят на родителски срещи,
защото таткото пак е служебно зает.
Те даже мислят за глобалното затопляне,
защото им пука дали ще стигне атмосферата за децата им.
Те украсяват коледните елхи,
защото искат да видят звезди в очите на децата си
в нощта (една от малкото), когато таткото ще вечеря с тях.
Те са ония, които сутрин приготвят закуската и кафето
и отнасят една обидно бегла, дежурна целувка,
докато очите му бягат от очите й,
защото от ъгъла дебне невидима другата.
Те са ония, които всеки ден,
след закуската и дежурната му целувка,
лепят парчета от лицето си в огледалото
и рисуват дълго и упорито
с макиажа върху залепеното
най-красивото си лице
и най-лъчезарната си усмивка,
макар че на дъното на небцето се е събрала
тежка утайка с вкус на горчиви бадеми.
После сресват косите си
и се опитват да скрият в прическата
няколкото рано побелели косъма
от избитото зъбче на сина
или двойката на дъщерята.
Пак в прическата скриват с усилие
и болящата липса на звезди в косите.
Искат да изглеждат много красиви,
за да не забележи никой проклетата липса на звезди
в косите, в очите, в усмивката.
Те се оглеждат после скришом,
крадливо в очите на колегата.
И виждат, че са хубави.
Те имат нужда от това отражение,
за да повярват до довечера, че са жени.
Те са, които му отказват поканата за кафе след работа
и му се извиняват притеснено
(с най-клишираното извинение),
че трябва да бързат за вкъщи,
за да приготвят вечерята.
Най-тъжната вечеря,
когато трябва да отговорят на оня най-труден въпрос,
който блъска като мъжки ритник в пълна женска утроба:
"Мамо, защо татко го няма на вечеря и днес?"
и на който няма да отговорят,
защото отговорът е банален като псувнята на хамалин
и противен като използвана носна кърпичка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
