Когато бурите отминат
и дъждът в очите спре,
хвани ме силно за ръката
и ме отведи към наши светове.
Зная, пътят ще е кален,
но бог ще ни благослови,
ще блесне слънчице красиво.
Към дъгата неуморно ме води.
Там в началото на цветовете
малка къща ми построй
и люлчица вържи на двора,
посади лалета хиляди на брой.
Да седна красива сред цветята
с нашето детенце на ръце,
песни като славейче да пее,
да целувам тръпчинката на малкото му личице.
Твойтва сила мъжка
да ни пази, милва и крепи...
Чакай, чакай още малко -
няма вечно да вали...
© Natalie Todos los derechos reservados