Оазисът на моите мечти
Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.
Но тръгнал сам самичък, без приятел,
вървиш, доклето паднеш по очи.
Oттам нататък, можеш да ми вярваш,
те чакат само мъки и беди.
Пълзиш по пясъка, затъваш бавно,
а вятърът навява го връз теб.
Животът ти се струва бита карта
и ти си вече пътник без билет.
Умираш, но приемаш го, това е,
и пламъкът в очите не гори,
тъй страшно е, когато виждаш края,
но казваш си, защо ли, остави.
А нейде, в дълбините на душата,
надеждата ти шепне: погледни,
оазисът е някъде пред тебе,
и чака те, не спирай, продължи.
И пак забиваш нокти във земята,
във пясъка, до бяло нажежен,
и бавно, тежко влачейки краката,
пълзиш към него, утрешния ден.
А той е същият, картина жалка,
все пясък и безмилостни лъчи.
Над тебе вече грачат лешояди
и чакат. Бавно времето лети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Митренов Todos los derechos reservados
много ми хареса 