21 mar 2006, 13:36

Обещание 

  Poesía
1060 0 4

Една тъжна луна

все ти свети в здрача,

като фар в тъмнина,

щом за тебе заплача.

 

Все те боцка в клепачи

за сън   зажаднели

и ти пее във здрача,

как с тебе сме пели.

 

Една жълта луна

над тебе все свети,

като тъжна жена

със сълзи не пролети.

 

Някой ден по лъча

светлосин ще се върна.

Не плачи във нощта,

аз пак теб ще прегърна.

 

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Г-жо Чомакова,Въэхитена съм от Вашето творчество!Вашата поезия,вълнува хората със силните любовни чувства,чувствата на тъга и отчаяние,а също ивярата в доброто!ППрави ми впечетление че има коментари без особен смисъл,даже и циничния хумор.Даже има някой,явно с голямо самочувствиеса невъзприемливи!!!
  • Хубав стих!Браво!
  • Поздрав,Мarcek,харесва ми !
  • Много ми хареса! Чудесно!
Propuestas
: ??:??