Обичах те със обич прокълната,
обичах те без спомен за нощта,
когато ми отне сърцето и душата,
когато сложи примка на врата,

а примката бе толкоз сладка,
бе толкоз мил и нежен, но, едва
започнала, бе връзката ни кратка
и ето ме сама – без теб в нощта.

А те обичах нежно и безкрайно,
а бе за мене всичко в любовта.
Да бе, със обич, всеотдайно
Редих на теб най-милите слова.

Но ти се подигра, без жал, жестоко
обримчи с клетви моята душа,
а ето ме сега как крача,
останала без теб – развалина.

Ах, колко сладки бяха твоите целувки,
ах, колко нежна бе със теб нощта.
Ах, как топях се в твоите милувки,
да, просто глупава съм аз била,

да мисля, че ти можеш да обичаш,
да мисля, че сърцето ти тупти,
да вярвам, че с мен клетвите изричаш,
да вярвам, че и теб боли.

Но тази грешка няма да повторя!
Върви си – все ще издържа.
Какъв е смисълът да ти говоря -
не, няма да обичам друг така!