1 ago 2007, 18:37

Обичай ме

  Poesía
1K 0 5
Защо ме гледаш тъй студено?
С какво заслужих чак това?
Обичам те аз несъмнено,
но ме е страх, че твоята любов е лъжа.
Не съм заслужила такива грозни думи.
Сгреших веднъж, ала човек съм, затова.
Сега лъжите тегнат помежду ни,
а ревността крещи - "Мрази я, с друг е тя била!"
Колко пъти да ти кажа "Съжалявам"?
Знам, болката ти няма да отмине тъй,
но как аз мога всичко да прощавам,
а ти едно-едничко нещо ми натякваш всеки път.
Сега стоя сама в мрака,
лицето ти е пред моите очи,
сълзите ми сами се стичат и вината
отново и отново ме гори.
Разбери, че всичко бих ти дала.
Разбери, че само теб обичам на света.
Желай ме, както винаги съм те желала.
Обичай ме или не ме мъчи - сложи края още сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Цекова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...