Обичам да се вслушвам в тишината,
там толкова копнежи се таят...
Обичам да се вглеждам в тъмнината
и в нея да откривам звезден път.
Обичам да усещам белотата
на този сняг кристално-чист.
Обичам да копнея чистотата
на всички хора със добри души.
Обичам да прегръщам топлината,
всяка дума да превръщам в стих.
Обичам още думата "приятел",
с тях минават всички трудни дни.
"Обичам те " – думичка позната,
а толкоз много чувства тя таи...
Обичаш ли, ще грееш във позлата
и винаги ще бъдеш ти щастлив!
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados