Обичам
Обичам гъстата мъгла
от отровни изпарения,
обичам да не съм добра,
обичам чуждото презрение.
Запомних как не бях до теб,
когато всичко изгоря.
Забравих древния завет,
когато ти ми се изсмя.
Започна ли да се развивам,
се израждам във пашкул,
искам да те информирам,
но дали ти би ме чул...
Обичам все да съм невежа
и да говоря със цветя,
салатата ми да е свежа,
а водката ми - без вода.
Самотно ми е да съм с тебе,
без теб се губя без следа.
Недей ми говори за време,
не споменавай за съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Фредерик Todos los derechos reservados
