Обичам силните и смелите мъже
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados
