Понякога искам просто да следвам,
тази, в сърцето, горяща искра.
И да не мисля, а напред само да гледам
и да вървя и вървя напред по света.
Понякога просто искам да се чувства свободен,
да полетя със сребърни криле.
И да не съм за нищо виновен,
а само да съм горе в синьото небе.
Понякога просто искам самотата,
за да се радвам на живота красив.
Но заедно с нея, идва тъгата,
и няма как да съм истински жив.
Защото създадени сме не за самотен живот,
нито за да скърбим, а в нас да има тъга.
Създадени сме да дадем и получим любов,
за това, моля те, подай ми ръка.
И нека заедно напред да вървим,
и в съня си да сме на седмото небе.
И ако можеш ти разбери,
с тези думи казвам "Обичам те"!
Ако не ме разбра, прочети го отново,
схвани смисъла на мойте слова.
А сега схвана ли, че обичам те много,
И искам с теб ръка за ръка, просто до края на света!
© Атанас Дизов Todos los derechos reservados