Обичам те, която и да си
(част 2)
Какво ми стана откровено да призная…
Ей, Бога ми, на! Честен кръст -
и да ме пита някой, наистина не зная!
От едно листче с написани пет думи,
ще кажеш, рукна лава огнетечна
и разля се… разля се… помежду ни.
… и помежду кого? Без образ, глас или нечие описание,
само от ред един и моя мислена фантазия
увлякох се по Никой си, в някакво горещо влюбено страдание.
Вчера по брега вървя… и сякаш чух любовен шепот между миди?!
Врътвам ли? Ще взема наистина да повярвам на китайците,
че и само от текст написан може би излъчват се любовните флуиди.
Ей на, Бога ми, наистина не знам дали душата и сърцето ми се бъгват,
но имам усещане, някакво такова – феерично и неземно,
как нещата хубави и фантастични с тази Никой си вече ми се сбъдват!
Rygit
© Ригит Todos los derechos reservados