Вярваше, че ще ме имаш без проблем.

Мислеше, че ти си слънцето във моя ден.

Думи, подредени смислово в куплет,

обещания, забравени преди да доживеят своя ред!

Нима това наричаш ти любов?

Или за самота не си готов?

"Обичам те!" - наяве ти мълвиш,

но не вярвам и моля те да си вървиш.

Страх ме е да те погледна пак,

страх ме е, че ще потъна пак във мрак.

На думите ти вярвам пак и пак!

Погледът ти връща ме във онзи ад!

Махай се! Но не поглеждай никога назад.

Отивай си! Напускай моя свят.

Колко глупаво, нали? Да повярвам пак на твоите лъжи.

Не! Не ме моли! Тръгвай си и само сбогом ми кажи.