26 jul 2006, 12:16

Обикновена бедност 

  Poesía
716 0 7

Бедността е нагла, често злобно гладна,
облизваща трохите недоядена мечта.
Беззъбо захапала студа до някой ъгъл –
безлика сред разноликата тълпа.

Бедността не чака, не може и да спори,
изплезила прехапания си език.
Дори да иска, не може да говори,
събрала сили за единствен вик.

Бедността е гола, глупава и боса,
прикрила с гордост голите бедра.
Увита с мъдрост, тежко спи на пода,
и се събужда сред мъгла.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!
  • Много , много ми харесва как пишеш!
  • има я, уви, колкото и да е грозна. всъщност, красива бедност няма, особено душевната.
  • "Бедността е гола, глупава и боса,
    прикрила с гордост голите бедра.
    Увита с мъдрост, тежко спи на пода,
    и се събужда сред мъгла."
    Да. Това е бедността!
    Поздравления Вестин!
  • Благодаря ти, Дани, но аз предпочитам да чета за бедност, но уви, налага ми се всекидневно да я изживявам! Благодаря ви още веднъж.
  • хубав стих,макар че не ми се четеше за бедност-чудесно си го казал...поздравления...
  • Права си ,Радинела, така е. Благодаря за прямия, открит отговор Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??