Стените с цвят отровно зелен
поглъщат душата ти - винаги розова.
И в топлата вечер,
след тихия ден,
оставаш бездушна и сива сред хората.
Поглеждаш назад към безвъзвратното минало
с надежда да сложиш цвят върху сивото.
Душата ти - отдавна разкъсана
от нокти на гарвани вече кърви.
Плачеш, изгубила вярата,
за странна химера - свят, пълен с мечти.
И сълза след сълза се стичат
по бузите, а с тях си тръгваш и ти .