Постарахте да ме направите свое подобие,
но аз не ви позволих, ни сега, ни никога...
Повечето искахте да изгладите ръбовете на душата ми
така, че повече да не бъдете наранявани.
Искахте да ме избавите от пороците ми,
карайки ме по този начин да опороча
единственият си истински принцип –
просто да бъда себе си.
Мислихте си, че ме разигравате, но аз знаех.
Вие винаги предпочитахте да ви играя сцени.
Предпочетохте добре измислена лъжа пред истината,
пред това да видите истинското ми лице.
Мислехте си, че душата ми е пластелин, 
с който да си играете, както си пожелаете.
Аз имам криле прекрасни, бели, невинни, 
а вие искахте да ги прекършите,
може и да искате да ме предпазите
от болката на неуспешния полет, но все пак...
Как бихте могли да разберете дали наистина е неуспешен?
Искам свобода, искам да летя, а не да бъда
вечно прикована за земя с тези ваши вериги.
Убеждавахте ме с безброй лъжи,
искахте да ме превърнете в една от вас.
Искахте да забравя миналото, всичко, което съм,
така, че да забравя коя съм.
Не можехте да проумеете, че всичко е игра.
Разкрих ви и сега играта свърши.
И това са последните ми думи, това, което мисля.
Това бяхте вие, фалшиви мои приятели!