Объркано...

Мислех, че простих си всички грешки
и дошъл е моментът да започна на чисто.
Мислех, че примирих се със себе си
и започвам наново живот да градя.

Но преследват ме разплакани очи,
навяващи спомен за отминали дни,
в които греших всеки миг.
Очи, които ме съдят, очи, в които
вали пороят на мойте лъжи...
Очи, изстрадали всеки миг,
всеки дъх, всяка дума...

Искам на чисто да започна,
да обичам, без да убивам,
да живея, без да умирам,
да греша, но не по-стария начин,
да прощавам... на себе си.

Да изтрия сълзите ти искам,
да отнема от сърцето ти мъката,
която аз загнездих там.
Просто искам да те обичам
без повече фалш,
без бариери, без смисъл...
Просто да те обичам...