10 dic 2011, 10:44

Очакване на Нова година

  Poesía
627 0 4

ОЧАКВАНЕ НА НОВА ГОДИНА

 

Една година тъжна -

ей вече си отива,

а новата на тъмно

отчаяна пристига.

 

Със студ сковал земята,

със глад и немотия,

докле и аз, горката,

съм с тежка орисия.

 

Докле и аз във мрака

звездичка ще откривам,

какво ли зло ме чака -

добро не ще намирам.

 

Докле ще те очаквам,

загубена във мрака,

за обич ще приплаквам

и някой да ме чака.

 

А вместо радост вкъщи

и топлина в огнище,

самотата ще се мръщи

над сиво пепелище.

 

Какво да чакам още,

годините едни са.

Дали такъв ден доще?

Ах, ти, съдба, смили се!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Горе главата, Милена.
    Надежда няма ли замира
    сърце юнашко в гръд корава,
    остави ли те тя на мира,
    с теб свършено е, знай тогава.
    Искрица може да е малка
    има ли я гледай напето-
    Дори и да изглежда жалка,
    тя сили дава на сърцето.
    Благодаря ти за съчувствието и никога не губи надежда!
  • Сърдечно благодаря на Радка и на Минка. Поздрави и от мен!
  • Харесах!Поздрави!
  • Усмихни се, Ани, да се усмихне и съдбата.
    хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...