Нощем аз не спя,
този поглед ме терзае,
губя си съня;
И замаян бродя през деня.

Очите ти са син простор, обгръща нежно,
отворени прозорци, с цвят море през лято;
И вероятно друг те е дарявал, някак безметежно
със стихове, лъжи и злато.

Твоят взор във пламъци гори,
крие страх, гордост и тъга;
има всичко, що човек ламти,
има даже мъничко борба.

Обратен път за мене няма,
този дивен лик и глед;
бурята във теб голяма -
не може да измисли и поет.