27 sept 2007, 12:41

Очната линия

  Poesía
1.2K 0 25
Очната линия днес ме предаде...
Вече не е магистрално красива...
Още ръката ми твърдо чертае,
но пътят сякаш във слалом завива?

Bull shit! До вчера се тийнейджъреех...
В гънките... В дънките - маце, та дрънка!
Всеки мъж като глухарче отвейвах
с дъх от целувка по струната тънка...

Панта рей... И възрастта ми отива!
Млад, който пукне - той не остарява...
Очната линия - нека е крива,
който му стиска - да заповяда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • какво да ти кажа...

    всичко ти отива!!!*
  • Поздрав и за този ти прекрасен стих!!!
    Отлежалото вино е за предпочитане.
    А като те чета имам чувство,че си на 25.
    Какво по-хубаво от това да си с двадесет годишна душа и четиридесет годишна мъдрост.
  • Абе... ти си невероятна!!! Носиш в себе си живеца, хъса и очарованието на 10 тийнейджърки! Огън жена! Направо ме прехласна!!!
  • Мани я тази очна линия, аз отдавна не я нанасям защото с времето я кривя, а на теб не ти и трябва...Ураган си отвсякъде!
  • Дъртизъм, братя, ама ще караме, докато можем... Казах ли ви, че ви обичам? Днес още не съм?Тогава ви го казвам сега:Обичам ви!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...