30 dic 2006, 0:49

Омръзна ми 

  Poesía
2362 1 5
Омръзна ми за обич да се моля
и цяла да съм зов, но да мълча,
душата си пред всеки да разголвам,
да плача нощем тайно в самота.

Омръзна ми да страдам от раздели,
от подлост, лицемерие, лъжи,
омръзна ми да съм добра и нежна,
когато всяка дума ми тежи.

Омръзна ми да бъда само тяло -
предмет за удоволствия и сласт,
а след това да плача до премала,
останала сама във късен час.

Да чакам все с надежда и тревога
да чуе някой плахия ми зов.
Да моля Дявола, да моля Бога,
да моля всеки срещнат за любов.

Нима поисках много от живота?
Защо изплащам чужди грехове?
Лъжа е, че когато искаш - можеш,
че всеки сам съдбата си кове.

Лъжа, че щом сме млади и красиви
светът лежи в краката ни в захлас,
защото самотата ме убива
неумолимо всеки ден и час.

Остана ми една надежда плаха
за щастие, любов и топлина.
Илюзиите бавно догоряха -
не съм дете - аз вече съм ЖЕНА!

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??