10 ene 2007, 0:17

Омръзна ми

  Poesía
1K 0 6
Искам да плача,да викам,да крещя,
искам някой да ме чуе,
да чуе отзивите тъжни на моята душа!

Искам да удрям,да бия,
да разцепя земята на две,
да се скрия някъде дълбоко,
и да не чувам вече чуждите гласове!

Искам да знам какво да правя,
да знам на кой да се опра,
да бъда силна,но немога,
непосилна е за мене таз борба!

Искам да потъна в мрака,
да изчезна завинаги мечтая,
не искам вече аз да плача,
омръзна ми гроба сама да си копая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Личи си че тези думи излизат от дълбочините на твоето сърце.Аз напълно те разбирам. Ние хората понякога сме толкова безсилни. Аз благодаря на Бог че винаги е бил с мен и ме е подкрепял в такива ситуации.
  • Благодаря ви,това е едно от стихотворенията,които съм писала в моменти,можеби на слабост или просто яд!
  • Направи го, Петя!!! И после бъди щастлива!!!
    Поздрави!!!
  • Докосна ме,страхотно е!Знаеш ли,една далечна нощ когато бях прекалил (не пия алкохол)излязох от наз и отидох до една гола поляна далече от къщите.Крещях и виех срещу Луната а после се прибрах,легнах си и заспах като бебе...Събудих се щастлив.
  • Това е реалноста... и на моето Сърце.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...