6 ago 2013, 14:56

Омръзна ми

  Poesía
634 0 1

 

За поздрав, за любов, за секс...

трябват двама.
Омръзна ми да събирам парченца

от огледалото на нечия обич,

да крепя приятелство

проядено от кръпки,

да гледам как цветя

увяхват на пъпки,

да препрочитам стари романи,

да се оглеждам на прозореца

и въобразявам, че сме двама.

Да се плаша от своята сянка,

да се мятам в кревата,

да ми ограбват душата,

да вземам с превишена  скорост

острия завой на съдбата.

Омръзна ми да приемам

трохи като дар.

За мен преживяното е кошмар!

Отвори ми вратата...

Криеш ли се?

Страхуваш се, че с мен

ще влязат моите вихрени стихии.

Изгорях от болка,

като от нерв оголен.

Толкова е страшна самотата.

Нямам сили да страдам и плача.

Миналото задраскваме ли?

Тогава... прегърни ме

и затвори вратата.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...