Аз съм камък, хвърли ме в морето,

та да се озова на дъното.

Аз съм самоубиец, низвергнал живота,

бутни ме, за да полетя към нищото.

Аз съм листо, самотно - прокудено,

откъсни ме, да се приютя в шумата.

Мъртвец съм, без опело,

моли се за мен, грешника,

падни на колене, приготви трапезата за отчето...

Нагости го добре! Купи ми прошката.

От пъкъла родих се,

сред крясъци и удари израснах,

познах живота, детството отминах,

уморих се, все назад се връщам...

Хайде, що чакаш? Готов ли си?

Пътят не бе кратък, моли се...

А, аз... те, демоните, знаят моята история

и вечер тихо в съня ми я нашепват.

Не се бави! Извикай отчето...

камбаните да ми попеят последната си песен,

сладко да звънтят в ушите, дорде изгасне едничката надежда...

Виж, край пътя задава ли се черно шествие.

Добре дошъл, приятелю, на моето погребение.