10 ene 2007, 0:14

Опит за летене

  Poesía
954 1 4
Изпуснах всички влакове - за утре и за вчера.
Сама във настоящето се лутам като птица,
опърлена от бремето на много изневери.
Безвременна. Безпаметна. Безименна женица.
Покълнах в чужда нива и дадох плод и семе.
Източих се високо, издигах се на пръсти.
Присмивах се на тия от масата зелена,
шумящи нейде долу със клоните си гъсти.
Събудих се сама, заровена във тиня,
ударена от гръм, прекършена и жадна.
Останах си в калта,самотна и безименна,
разбрала как боли, щом отвисоко паднеш.
Но пакноса си виря нагоре към небето -
сега си търся ято - да литна като птица.
Изпуснах всички влакове, но има самолети...
Самотна. Устремена. Безименна женица... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...