Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш
и всички ползи да пресмяташ,
измий нозете на дервиш
и хляб му дай – като приятел.
Стопли замръзнали ръце,
дари им слънцето, защото
си тук с единствената цел
да бъдеш символ на живота.
Каквото имаш в този свят,
едничка дума ще опише.
Любов ли е – ще си богат.
Останалото е излишно.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados