От Суета
Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи...
И виждах образа си, но във черно-бяло,
забравила за себе си, уви...
Всеки ден намирах те в чуждо тяло,
търсейки убежище за нечия душа.
Душа на нарцис - цвете прецъфтяло,
криещо се зад маската на мойта суета.
Опитвах се да слея световете,
разделяха ни толкова съдби...
Замрели бяха даже часовете,
загиваха без плам душите ни...
Търсих те из времето, богато,
но намирах само сенки в светлина.
Гледах себе си в локви, неосъзнато,
съзирайки пътека от черно-бели листа.
Насън опитвах се да бягам,
наяве връщах се сама...
Свикнах щастието си да отлагам,
ограбена от твойта суета...
На сцената актьорска търсех те дори,
но спектакъл странен там се разигра...
С облик мой герои двама – единият мълчи.
Другият с чужда роля надежди разпиля.
Смених стотици маски,
исках някак си да съм до теб...
Не ме намери, защото не пораснах,
а криех се във ъгъла като дете.
Усетих те близко. Ароматът на парфюм...
И помолих се да видя твоя силует.
А огледалото ми каза, че без ум съм,
за да мисля, че помниш и нашия дует.
Тайно докосвах те с мисъл,
протягайки ръка към Бога...
а аз във суетата си улисан,
забравих, че да те обичам мога...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Танева Todos los derechos reservados
