desito_t (Десислава Танева)
130 292
25 nov 2009, 22:46

От Суета 

  Poesía
699 0 4

Десислава Танева

Божидар Ангелов

 

Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи...
И виждах образа си, но във черно-бяло,
забравила за себе си, уви...

Всеки ден намирах те в чуждо тяло,
търсейки убежище за нечия душа.
Душа на нарцис - цвете прецъфтяло,
криещо се зад маската на мойта суета.

 

Опитвах се да слея световете,
разделяха ни толкова съдби...
Замрели бяха даже часовете,
загиваха без плам душите ни...

Търсих те из времето, богато,
но намирах само сенки в светлина.
Гледах себе си в локви, неосъзнато,
съзирайки пътека от черно-бели листа.

Насън опитвах се да бягам,
наяве връщах се сама...
Свикнах щастието си да отлагам,
ограбена от твойта суета...

На сцената актьорска търсех те дори,
но спектакъл странен там се разигра...
С облик мой герои двама – единият мълчи.
Другият с чужда роля надежди разпиля.
 
Смених стотици маски,
исках някак си да съм до теб...
Не ме намери, защото не пораснах,
а криех се във ъгъла като дете.

Усетих те близко. Ароматът на парфюм...
И помолих се да видя твоя силует.
А огледалото ми каза, че без ум съм,
за да мисля, че помниш и нашия дует.

Тайно докосвах те с мисъл,
протягайки ръка към Бога...
а аз във суетата си улисан,
забравих, че да те обичам мога...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??