Отиваш си завинаги!

  Отиваш си ти тази нощ, завинаги.
Не се помъчих дори и да те спра.
Знам, че не мога да те задържа, дори и със вериги…
Щом решил си, тъй да бъде - няма да те спра!

Опитвах много дълго компромиси да правя,
любовта в сърцето ти да задържа.
Но не мога цял живот очите да затварям,
да ме мислиш за наивна и в адска болка да се пържа!

Дните ми минаваха в очакване – сиви,
нощите – болезнени, с очи, в сълзи облени.
Не разбра как душата ми се гърчи
и затова сега няма да те спра – тръгни.

Няма да заплача, сълзите пресъхнаха отдавна,
макар че, да, признавам си – ще ме боли.
За отминалите бързо щастливи дни,
за жадуваните, но несбъднати мечти!

Щом решил си да си отидеш, по-бързо си тръгни.
Само едно помни – по телефона не ми звъни,
дори и името ми забрави, и дори не си помисляй
на вратата ми да дойдеш отново да звъниш.
Тогава там ще срещнеш само ледената тишина.
Тази – същата, с която уби моята душа…

Казах вече всичко… сега тръгни…

10. 08. 2008 г.
гр. Варна