Отиват си

Poesía » Filosófica

999 0 3

Отиват си от мене най-красивите години.

Отива си от мене вече младостта.

Търкулнаха се ден след ден лета и зими.

Надбягваха се, никоя от тях не спря.

Замина си дори надеждата от мене,

взе със себе си наивната ми доброта.

Останаха ми спомени, прилежно подредени,

до тях застанала е редом вярата ми в чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pchelichkaaa (Папи)

Мъчно ми е за отминалите моменти, които никога няма да се върнат... Може би това ме подтикна да го напиша.

2008-03-01T14:15:18+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Чак пък, младостта да си отива от теб! Та, тя твоята те първа започва. А и колко спомени още ще има да подреждаш в..."класьора" Надявам се все хубави, като теб, съдейки от снимката в профила. Продължавай все така с красиви стихове - красавицае. БРАВО! ЧБМ!

2008-03-01T12:52:14+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Имаш вярата си в чудеса....какво по-хубаво от това...
Пази я! И се усмихни...Папи.
Баба Марта е дошла, с мартеничка да те дари.
с обич за теб.

2008-02-29T23:54:39+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0