Откраднати мигове
Светът, онемял от почуда
задава въпрос след въпрос
и птиците сънени, луди
се втурват след вятъра бос.
Лишихме от глупави мъдрости
делата си, даже мечтите,
но тихо осъмнахме в утрото,
родено от погледи скрити.
И всичко за нас бе учудващо,
в нов свят, по-красив от мечти,
а времето, странно и бързащо
не искахме с теб да върви.
За миг, за секунда открадната
се молихме с неми очи.
Така преоткрихме земята,
родена от жадни сълзи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
