Светът е там,
надничащ
зад студените очи.
Огледални отражения
(дъждовно с капки
днес е времето зад тях).
Блудкави.
Размити,
(ала нейни).
Затихнали в очакване.
На мига,
изплъзнал се
между две секунди.
Тихо е.
Невиждащи отвъд безкрая.
Слепи са,
а привечер вглеждат се навътре.
Надълбоко.
Забравят да мигат,
(но не и да оплачат).
Тихото,
смълчано усое.
Душата.
Мъртвата.
А в нея Ад.
Безкрайно поле,
засято с пустота.
Изникват плевели,
душат безпощадно
и тръни я раздират.
До ириса,
към отразеното
в него небе.
Сълзи.
Без отражения.
Сляпа е.
И вижда края си.
На онова поле.
Застинали
в злорадо безмълвие,
столовете чакат.
Над кой от тях
ще провесиш
своето въже.
Плевели и отражения.
Кал и пустота.
Не виждаш.
(Тихо е.)
Заспиваш в мига
преди тик да стане так.
Светът
странно обгърнат е.
В самота и полумрак.
Небето вместо теб
се разрида.
И дъждът бе
последното причастие.
Капки стичаха се.
Отразявайки
сълзите ти.
Пресъхнали
во веки
в мрака.
...
..
Тишина.
© Самота Todos los derechos reservados