Твоя, някога бях..
и в сънища дори...
Виждах слънце,
което за теб свети.
Слънце, ех...
сърцето е сълза...
Но ти залезеш ли
е една тъмнина.
Но виж очите ми,
светят, като теб.
Но виж дните ми,
са сълзи...!
Отронена сълза
пари бузата ми...
Ех, слънце,
защо залязваш ти...
Че в очите ми сълзи,
но кой ще ги скрие,
когато залезеш ти,
кой любов ще ми подари.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados