ПАДАМ

За да покажа среден пръст на света,

не ми е нужна смелост или мъжество,

достатъчно е някой да ми резне крилцата окончателно,

да падна на земята с ония гнусен звук "пльок"

и да започна бавно да пълзя нагоре, по пътя на еволюцията,

докато се превърна пак в пеперуда, като тази на гърба ми.

Нормалните хора обичат да се правят на интересни...

а аз полагам усилия да се правя на нормална.

*ПАДАМ*

За какво ти бях изобщо?

Не съм гениална, нито слънчево усмихната,

не съм супер безгрижна, нито отговорна.

Не понмя имена, години. Не съм физиономист.

Не съм пълен айляк. Половинка съм.

Но не нежната,

не правя кафе, бисквити,

не съм способна на сакралност и уют,

бездомна съм. Параноична.

*ПАДАМ*

Готова съм да изсипя един куп лъжи,

да избягам, да се скрия, да ти изтрия номера...

в желанието си да ти остана непозната.

И никога, никога, никога не подскачам от радост!

По дяволите! *ПАДАМ*

Марио се опита да ме обича. Уплаших се и му бих шута.

Опитах се да обичам Анио. Уплаши се и ми би шута.

С Николай се обичахме. После си бихме шута по взаимно съгласие.

Мощен шут в дивия!

Всичко се връща.

Понякога повръщам Бейлис. Бушмилс никога!

Ти вече оплеска всичко. Аз май не искам да ти отговоря.

Обещаваш, че ще се обаждаш... Едва ли!

Ха! Желанието ти да бъдеш мил те прави лицемер.

Недей.

Безценната Аз е с разбито сърце.

Негова Милост Николай - мухльото,

го взе, хвърли го на земята и 2 год. и 4 месеца не спря да скача върху него.

Счупи ме, разглоби ме. *** ми майката.

Той е първа дупка на кавала.

Той е дъвка на подметката.

Той е трън в задника.

*АЗ ПАДАМ*

 Всичко останало е поредната последна цигара.

Поредни последни мъже обикалят телефонния ми указател,

влизат и излизат от там в зависимост от количеството уиски.

Поредни последни мъже обикалят спалнята ми,

всички се зачитат в стиховете на вратата,

почти никой не забелязва картината на гардероба.

Понякога лъжа поредния последен мъж, че е специален.

Ако беше специален, щеше да види картината.

Специалният би станал фен на "поезията ми".

би влязъл в поезията ми,

би върнал жълтото в есенната картина.

Поредната последна цигара може да доведе до рак.

 Поредният последен мъж до нервна криза.

Толкова ми писна от поредни последни мъже,

че мисля, че последният ще бъде жена.

Майтап! "Толкова много майтап под небето"

е казал Е. Рахнев.

Ще се пръсна от смях... някой ден.

Всъщност искам да умра от смях,

докато Пешо ми разказва вицове в "типично английски стил".

Толкова много неща искам да кажа...

но *ПАДАМ* нямам време

не мога да летя!

Крилата ми са в твоите чаршафи.

Падам сама!

А гравитацията изкривява физиономията ми.

Падаааам.

Толкова много неща исках да видя...

Пльок!