На гробищата в събота следобед...
 Сещаме се тук-таме за мъртвите.
 В делничните радости, тревоги,
 не се досещаме дори за живите...

 Задушница е. Раят за цветарите.
 Превърнала се в бизнес мъка.
 У всички Живи - Нестинарите! -
 горчи безвратната разлъка.

 Задушница е. Слънцето залязва.
 С последни длани ни докосва...
                                     времето.
 Димящ тамян ни леко омагьосва...
 И сещаме се тук поне за бремето,
 наречено Живот...

   17.02.2001