Ти виждал ли си пеперуда как излита
от мястото, в което я притискат?
Виждал ли си как крилете се преплитат
и се носят там, където те поискат?

Пеперудата е винаги красива
с цветния прашец по своите рамене.
Лети свободна и е толкова щастлива,
мечтаейки за много и различни светове.

Тя носи аромата на цветята
и шепне с различни гласове.
Цялата блести, от слънцето огрята,
докато танцува с диви ветрове.

Поиска да съм твоя пеперуда.
Блестях пред теб, като под слънчево небе.
Мислех си, че съм свободна, но летях в заблуда,
докато с един замах най-скъпото от мен отне.

Сладкия прашец от раменете ми разпръсна,
като хищен паяк ме оплете в хиляди лъжи.
Цветята ми заля с кал лепкава и мръсна.
Остави ме в пустиня да се задушавам и да ми тежи.

Затвори ме в студена прашна лета*.
Едва поглеждах пеперудите навън.
На ум минавах през желязната решетка
и бе трудно, като да планираш нечии сън.

Крилете ми без жал начупи и откъсна.
Вече не съм красива и не мога да блестя.
Нямам цветове и затова ме пусна,
но къде да ида? Вече не мога да летя.
----------------------------------------------------------
* – Лета (на старогръцки: λήθη, забрава) в древногръцката митология е една от петте реки в Хадес. Според митологията, след смъртта душите отивали в Хадес, царството на мъртвите, а там отпивали от водите на реката Лета и забравяли предишното си съществуване. Оттам, Лета става синоним на забравата и смъртта.