Песничка на славея

"Песничка на славея"


Мигам, тъгувам, заспивам, буден в различен ред ги намирам. Как да разклатя туй преспапие, бяла покривка да ме засипе.  Смях да се пъне от въздишка, че конец е на червената нишка. Последен клавиш на пиано да натисна, нотите мрачни по въздуха да затисна. От тъмната прегръдка на деня, натежава над очите навеса.   Дишам, спирам, все празен ход съзирам. Висят болки на кука,  а радости дъвчат ги кучета. Вдигаш глава, а все същата гъста мъгла. Шепна срещу вятър от безпорядък, изтощен, блед, пламък съм малък. Живот скуба за дългите завеси, дали крие нещо, дали друго ми меси. Да се търкулне поне и истина, че лъжа не съхне, с какво е разливана.   Нека стана без чувства на парчета, да избродирам на мечтата си крачета. Нека стана без да кашля сърце, да се издигне свободно като перце. Нека стана като мъжа,      който има кого да го обича.  Нека разпори я тази сивота песничката различна на славея...   2015г.   третият