Бе качен върху пиедестала
и те гледах отдолу - нагоре.
Колко малко ни е оставало!
Как се сменят очите и ролите!
Щом започнах да се катеря
не по твоите стълби – по моите –
сякаш нещо във мен потрепери
и се срина в едно със основите.
Нямах вече и стълба. Потръпнах.
Сякаш времето беше изтрито.
Но Земята капризно се врътна
и ... погледнах те право в очите. ...