ПИСМО ДО ЕДИН ВЕЛИК ПОЕТ

На Дамян Дамянов

На теб ще пиша този път, Поете,

но знай, че като теб не мога да съм аз.

Величието в римите да сплитам

и Великан да стана като тебе аз.

Но знаеш ли, Поете, нещо

аз искам да ти кажа две слова:

от твойте стихове научих

какво е чиста красота.

Изяществото в твойте рими

докосна моята душа

и кара ме да бъда силна,

когато вечер съм сама.

На теб ще пиша този път, Поете,

защото трудно е да си поет.

И в този стих ще сложа рамка

на твоя образ най-отпред.

Но трудно е да си поет, Поете.

Макар да казват всички "Браво на поета!"

Раздаваш думите си в рими,

но болката остава за поета.

"На щастието името е Мъка!

Без мъка няма щастие нали?"

Разбирам колко скъпо струва

да храниш мъката със стих.

Но думите не могат да изкажат всичко

туй що душата ми таи.

Затуй на тебе само ще го кажа

със прочита на твоите творби.

Християна Рачева