11 mar 2006, 21:47

Писна ми! - Ода за апатията

  Poesía
1.5K 1 3
Писна ми! От хилядите думи подредени в стихове,
от приказките за пресилено страдание,
за любов, за разкаяние, за грехове
измислени от нечие отчаяно съзнание.
Писна ми! От хилядите пози и преструвки,
от превземки, дори от благопожелания,
от глупави усмивки и целувки,
от всякъкви измислени терзания.
Писна ми! Но пак записвам
само голи думи върху лист хартия
и безуспешно все се мъча да описвам
опита си смисъла в безсмислиците да открия.
Писна ми! Копнея да поставя някакво ограничение -
не всичко в този свят е чувство -
има и безразличие, и отегчение,
а апатията също е изкуство...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...