Със мойте несръчни две десни ръце,
защо ли, при водеща лява?
Май тъй, нескопосано, но от сърце,
уших ти два десни ръкава.
Поиска ми риза и ето я, на,
че моята втора я няма.
Дарих я на дрипава, болна вина,
на голата истина пряма.
Че беше прятел. И тръгваш си - гол.
Не мога така да те пусна.
Изпий с мен сълзата горчива - от сол,
хапни от обидата вкусна.
Върви си! Домът ми за теб е без праг.
Сияя. Помни ме такава!
Дано е по мярка, приятелю драг,
таз риза - с два десни ръкава.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados