ПО  ПЪЛНОЛУНИЕ  СЛЕД  ЕНЬОВДЕН

Неканен и незван

промъкнах се в домът ти,
тихичко пристъпих

на покоите ти в тайната обител
и смълчан до теб поседнах

да те съзерцавам в сънят ти!

Какво от мене да ти дам,

да забравиш мисълта,

че прелистила си листа

със последната си строфа?

Отвара от татул,

или семенца от мак,

сърцето ли с листенца

от живовляк да повия?!

Виж, в ръката ми щурче,
със своята цигулка

в сънят ти ще те отведе

в обятията на мечтата твоя!

И с пръстите си ще поръси

пропити в нежност капчици роса

зайчетата лунни

в къдриците ти да окъпят.

В скута ти оставям,

моето сърце!

Утрото щом срещнеш,

Протегни ръце!
От огънят му детски,

искрици ти дарявам!

И тръгнах си,

неканен и незван.
Сърцето ми

при теб остана!

09. 07. 2017 г.